Умар Нурмагомедов никога няма да бъде като Хабиб

През януари тази година позицията на Умар Нурмагомедов беше сериозно подкопана, когато загуби от Мераб Двалишвили. Това не само беше първата му загуба в професионалната кариера, хвърляйки сянка върху целия клан Нурмагомедов, но и се оказа, че Двалишвили се бореше с редица контузии и в крайна сметка надигра руснака.

Девет месеца по-късно Умар се възстанови от счупена ръка и преодоля загубата. Нурмагомедов се изправи срещу Марио Баутиста на UFC 321 в Абу Даби. Въпреки че беше девети в дивизията, той имаше серия от осем победи, когато се изправи срещу Умар. Сериятa на Марио беше третата най-дълга в историята на дивизията.

 
Битката не беше лесна, тъй като в един момент Нурмагомедов дори пропусна коляно и получи светкавичен нокдаун. Освен това, борбата, на която Умар разчиташе, не беше толкова гладка, защото Баутиста се изправи многократно и беше опасен постоянно. Въпреки това резултатът беше солидните 30-27 в негова полза.

Но, както отбеляза Дейна Уайт след събитието, Нурмагомедов не доминираше по начина, по който бойците от този отбор обикновено го правят. Победа с толкова критики накара мнозина отново да направят паралели с Хабиб Нурмагомедов и неговите изяви. Това очевидно е грешен път, дори вреден за бойците.

Вероятно е трудно да се намери боец в света, който притежава такава феноменална работна етика, дисциплина, дух, постоянство и отдаденост като Хабиб. "The Eagle" е уникален в това отношение. Абдулманап го направи такъв, а самият бивш шампион все още не е на ниво велик треньор, за да вдъхновява играчите си до такава степен.

Самият Умар, на пресконференцията след турнира, се оплака, че не се е представил толкова добре, колкото се е надявал, и разсъждава върху сравненията с Хабиб:

„Той можеше да се прибере от тежко пътуване в полунощ, да се преоблече и да отиде да тича. Може да няма време дори за една тренировка този ден, но през нощта щеше да тренира  в апартамента. Разликата между нас е, че той даде всичко от себе си, а ние не. Трябва да бъдете честни. Мога да отида да тичам в полунощ 5 пъти от 10, защото си мисля: „Хабиб го направи и аз също трябва да го направя, ако искам да постигна това.“ Но аз мога да го направя само 5 пъти. А той го направи 10 пъти от 10. 

Хабиб беше много фанатичен в тренировките. Може би защото Всевишният му е дал тази физическа сила. Мога да правя всичко във фитнеса; мога да държа момчетата на земята, мога да прилагам болка. Но в клетката той очевидно е много по-добър от мен психически и нещо ми липсва в клетката. Ще продължа да опитвам. Когато казвам, че Хабиб беше на друго ниво, не го правя, защото хваля брат си. Хваля и Джон Джоунс. Просто този човек доминираше и пречупи хората.“

Всъщност това беше доста силна и откровена реч, в която Умар изложи много основателни точки. Веднага след битката Нурмагомедов също призна, че би искал да се представи толкова убедително, колкото Хабиб, но не е в състояние. Разбира се, ясно е, че Умар е подложен на силен натиск от фамилното си име.


Загубата от Двалишвили добави към нервността му и сега може би дори е обзет от желанието да докаже силата си на всяка цена. Въпреки всичко, Умар вече е страхотен боец. Важно е да се разбере, че той не е чудовище на земята като Хабиб.

Както Умар, така и по-малкият му брат Усман, който се състезава в PFL, са предимно страйкъри, които са изградили стила си на крака, майсторски нарушавайки темпото на противниците си и предпочитайки ритници, за да поддържат комфортен обхват. Като се има предвид отборът, в който са, борбата също е задължителна.

Тя не е на ниво, което би им позволило да надвият всеки опонент, но е достатъчно добра, за да повлияе на резултата срещу 80-90% от противниците им. В същото време, директните сравнения с Хабиб само ще навредят. Странно е да се гледа на успеха на един спортист единствено през призмата на един от най-добрите бойци в историята.

Това само добавя напрежение и отговорност. Важното е, че Умар направи силен обрат след поражението си и се опитва да се освободи от тежестта на наследството на Хабиб. И всички останали също трябва да започнат да ги оценяват поотделно. Умар е добър боец на високо ниво, който е способен да победи всеки опонент в дивизията.

Но в същото време трябва да признаем, че Умар никога няма да стане като Хабиб в клетката.