Фернан Лопес: Скочих на 50 души, пребиха ме и ме обявиха за мъртъв

Публикувано на: Юни 11, 2022 в 02:00 ч

ММА

Коментари: 1

Въпреки че треньорът на Сирил Ган и Франсис Нгану, Фернан Лопес е роден и израснал в беден Камерун, животът му е доста икономически благоприятен. Баща му е преподавател в колеж, майка му е учителка в гимназията и такова камерунско семейство би могло дори да си позволи да наеме чистачка.

Фернан израства като момче, което води двоен живот. В училище и с възрастни той е послушен, успешен и интелигентен, но на улицата и с връстници - брутален и враждебен.

След като премина през тормоз в началното училище, Лопес се захванал с бойни изкуства, където бил необичайно физически силен. Той решил, че е време да използва тази сила и умения на улицата.

Това решение почти го доведе до собствената му насилствена смърт, след което той остава променен завинаги. Лопес разказва удивителната история на личната си трансформация и отказ от насилие в интервю за Bloodyelbow:

„Когато бях в прогимназията, бях много плах човек, който беше тормозен. Тогава започнах да се занимавам с борба, джудо, таекуондо и ръгби. Получих цял арсенал от удари, ритници, хвърляния и се превърнах в някой, за когото сега дори ме е срам да говоря.

Срамувам се от тази част от миналото си, защото бях много жесток. В гимназията станах много, много силен човек. Станах авторитет. Ако някой имаше проблеми, хората идваха при мен. Аз ходех като супергерой, за да проверявам и победя нарушителя.

Много ми хареса тази роля на супергерой, но днес разбирам, че аз самият бях този, който тормозеше. Струваше ми се, че отмъщавах за справедлива кауза, но просто връщах жестокост за жестокост. Срамота е.

Веднъж, след една тренировка по ръгби, приятелката ми дойде при мен в сълзи и каза, че по-малкият й брат е тормозен от човек на име Джо. Тя каза: „Не искам да се биеш с него, защото не ми харесва, когато се биеш. Но искам да говориш с него, защото той просто тормози брат ми."

Когато започнах да разпитвам за този Джо, все повече се вълнувах да се бия с него. Той беше голям, твърд човек и аз обичах предизвикателствата. Имаше улични битки, които подготвях дни наред, тренирах и изработих стратегия.

След един ръгби мач с приятелите ми се качихме в такси и потеглихме към Бием Аси, западната част на Яунде. Ето къде намерихме този Джо и реших веднага да стана твърд. Приближих се до него, попитах: „Защо си…“, но дори не завърших изречението и веднага го нападнах.

Бързо се справих с това и с приятелите ми се върнахме в таксито. Когато влязох в колата, някой ме докосна по рамото. Това беше човек, когото не познавах, пратеник, който каза: „Там има 30 или дори 50 души. Имат мачетета, ножове, чукове, искат да те убият. Бягай."

Приятелите веднага искаха да си тръгнат възможно най-скоро, но аз реших да остана. Казах им: „Идете си вкъщи. Ще отида да говоря с тях. Ако избягаме от тях сега, тогава ще бягаме цяла седмица, цял месец, цяла година. Ще се срещна с него - нека или да ме убият, или да ме уважават."

И отидох при тези момчета. Застанах пред тях и казах: „Мислите ли, че се страхувам от вас? Не се страхувам. И така, какво следва?" Тогава най-близкият от тях веднага се втурна към мен и започна да размахва ръце. Започнах да се бия, но след това върху мен заваляха удари от всички страни.

И тогава усетих удар в гърба. Но не беше тъп удар, а нещо остро. И болката беше остра и продължителна. Наръгаха ме с нож. Паднах, започнаха да ме ритат, отгоре излетя мачете и удари по главата. Кървях, имах чувството, че умирам.

В резултат на това по чудо успях да изпълзя от там до жилищна сграда наблизо. Там живееше един полицай, той излезе и разпръсна тълпата. После извика линейка и ме откараха.

На следващия ден вестници, радио, телевизия съобщиха, че в резултат на масово сбиване в Бием-Аси е загинал обещаващ борец и ръгбист.

В болницата дойдоха родителите ми при мен, баща ми плачеше от любов към мен. И тогава реших да се откажа от насилието завинаги, защото видях как баща ти може да плаче от любов към теб."

Вие бихте ли скочили на 50 души ?