Пади Пимблет иска позволяване на 'футболните ритници' в ММА

Британската звезда на UFC Пади „Лошият“ Пимблет иска на бойците отново да бъде разрешено да използват удари с колене и ритници в главата на опонент, който е на земята.

Пади Пимблет никога не се сдържа, дори когато става въпрос за правила. В интервю в YouTube с шампиона в тежка категория Том Аспинал, британецът се застъпи за възраждането на стара техника: удари с колене и „футболни ритници“ в главата на седнал или легнал противник.

„Не съм фен на това да удряш някого, докато е на земята, защото тогава главата ти е заседнала. Но да риташ някого, докато е в гард и отблъскваш краката му? Това би трябвало да е позволено. И ако някой направи лошо събаряне, за да си почине, би трябвало да можеш да го удариш с коляно. Както правеше Марк Кър.“, каза Пимблет.

Техниките, за които говори Пимблет, все още са били законни в ранните години на UFC. През 2000 г. те са били забранени поради опасения за безопасността и критики от спортни комисии. И все пак много заклети фенове и бойци продължават да си спомнят за онази епоха с носталгия.

Пимблет, известен със силната си игра на земя, смята, че тези правила се нуждаят от актуализиране.

„Някои от правилата просто нямат смисъл. Трябва да можете да реагирате, ако някой се опита да извърши некачествено събаряне.“

Пимблет не просто говори, но и ползва тези техники в подготовката си за битката за титлата срещу Джъстин Гейджи на 24 януари.

„Нося наколенки и постоянно нанасям удари с колене и лакти. В някои позиции просто ги забивам право в лицето на някого.“

Според Пимблет, тези техники правят огромна разлика в битките.

„Това променя играта. Ако някой е на колене, трябва да можете да се възползвате от това. Трябва да можете да се възползвате от тези начални моменти.“

Апелът на Пимблет идва във време, когато UFC все по-често експериментира с промени в правилата. Последните промени в определението за „приземен противник“ вече създадоха повече свобода на действие за атаки в подобни ситуации. Следователно молбата на Пимблет е нещо повече от смело твърдение.

Тя се вписва в по-широка дискусия за това къде е границата между спорта и битката.