Фрейзър си отиде, чака Али за реванш

 

Тези думи, а не смъртта на Фрейзър във Филаделфия на 67 г. от рак на стомаха, сложиха точка на едно от най-великите противоборства в спорта. Прераснало от битка на ринга в сблъсък на мироглед, идеология и начин на живот.

 

Не е възможно да кажеш или напишеш нещо за единия, без да стане дума за другия. Двамата мъже, които се биха до последен дъх, се и мразеха като смъртни врагове. Но съдбата отреди макар и един срещу друг, реално винаги да са един до друг. В Залата на боксовата слава.

 

Боевете Али - Фрейзър в началото на 70-те години на ХХ век написаха най-славните страници на профиринга. И родиха една от най-големите легенди за бокса, които ще подклаждат интереса към него още дълго.

 

Като боксьор Мохамед бе далеч по-агресивният в приказките и обидите. Щом свалиха ръкавиците, в същата роля влезе Джо. Докато Али вече се изказваше ласкаво за Фрейзър. От позицията на по-успял боксьор, трикратен световен шампион. Докато съперникът не му прости до последните си дни.

 

“Вижте го как трепери. Той е срам за спорта и срам за бокса - каза Джо след като болният от паркинсон негов вечен враг запали огъня на олимпийските игри в Атланта през 1996 г. - Хората ще си кажат - това той го е получил от бокса. Но не боксът го направи това. Направи го неговият живот. Казваше, че е най-великият, и сега си плаща за това.”

 

А на практика и двамата си платиха за огромната популярност - единият със здравето си, а другият с вечното усещане, че е бил по-добър, но това е останало недооценено. “Бих го три пъти и той много добре знае това”, отсичаше Джо.

 

И двамата са олимпийски шампиони като аматьори - Али през 1960 г. в Рим, а Фрейзър 4 г. по-късно в Токио. Чернокожи, но само единият от тях е борец за граждански права, поне на думи. Докато Али е заплашен от съд заради отказа да воюва във Виетнам и губи пояса на световен шампион, спечелен през 1967-а, Фрейзър се среща с президента Никсън. Не се изказва срещу сегрегацията. Единият е любимец на черните, другият - на белите. “Бял адвокат те извади от затвора”, казва Фрейзър към Али. И дори си позволява да стане шампион и да сложи короната, за която Али си мисли, че още е негова.

 

“Чичо Том” е най-голямата обида, която Мохамед изрича за Джо. Защото героят на Хариет Бичер-Стоу от “Чичотомовата колиба” е покорен чернокож, който слуша белите господари.

 

“Подлец, ела тук”, крещи Али, когато с репортери нахлува в залата, където тренира съперникът му преди първия им бой през 1971 г. И го кани да се бият в парка.

 

Месец по-късно, на 8 март, в “Медисън скуеър гардън” Фрейзър нокаутира Али в 15-ия рунд от “Боя на века”. Защитава титлата си, а Али губи за първи път. “Пеперудата се самообяви за най-великия - ехидничи Джо. - Постави се сам на място, което не заслужава. Но се видя, че това не е неговото място.” Джо нарича съперника си с презрителното Пеперудата и ще продължи да го прави, докато е жив.

 

Този бой ще се запомни и с бунтовете в някои американски градове, където имало обещание мачът да се излъчва по местните тв канали, но това не е станало. А в легендарната зала за реда се грижат най-много полицаи, откакто тя е построена.

 

Вторият сблъсък - от 28 януари 1974 г., отново е в Ню Йорк. Али печели по точки в 15 рунда, но много специалисти смятат, че е подпрян от съдиите. В този момент Фрейзър вече не е световен шампион, след като е свален от трона от Джордж Форман. А Али също не е успял да стигне до титлата.

 

Най-легендарен е третият мач - “Трилърът в Манила”. На 1 октомври съперниците устройват един от най-жестоките в историята боеве на ринга. Мохамед вече е № 1, след като преди това е поразил Форман в “Битката за джунглата” в Киншаса.

 

На ринга има абсолютен паритет. Накрая и двамата са тотално изтощени, залитат по ринга, а ударите им са некоординирани. Разликата е, че Али все пак нещо вижда, докато Джо е абсолютно сляп с накървавени и затворени очи. Треньорът Еди Фич му сваля ръкавиците след 14-ия рунд, за да не рискува живота му. Говори се, че в същия момент Али молел мениджъра си да не става от стола - нямал сили.

 

Трите битки митологизират и двамата като емблеми на бокса. Затова няма как Фрейзър да не предизвика Али отново на бой - някога, когато се срещнат на другия свят...

Николай Кръстев, "Труд"