Стойка, Станимира, Светла и Деница дават добрия пример в 'Златните ръкавици'

„Безкрайно щастлив съм отново да съм тук, сред тези прекрасни шампионки, истински пример за нашата поредица „Златните ръкавици“. Много хубави спомени се връщат в съзнанието ми, седейки тук, с тези момичета около мен. Медалите, които държат са доказателство за една много добре свършена работа. Благодаря им за положените усилия. Както на тях, така и на Дейзи Ланг, която не успя да присъства с нас, но също е еталон за подражание. Ще направим всичко възможно да продължим да работим и да прославяме България. Новата генерация идва, но трябва работа. А ние ще им помагаме, защото се отнасяме с безкрайна любов към работата си“, сподели развълнуван Красимир Инински.

„Имам още цели, които искам да постигна и ще ги преследвам. Все още не гледам към Лос Анджелис, нека да мине тази година и тогава ще се концентрирам върху 2028 година. За да не се случи това, което стана в Париж, трябва да се изчистят правилата, да има ясен медицински контрол, който да установи пола на всеки състезатели. На ринга да са мъж с мъж и жена с жена“.

„Всеки ден съм с децата в залата и виждам огъня в очите им. Зад всеки спечелен медал обаче седи огромен екип от хора. В такива моменти нахлуват много спомени и човек се връща назад във времето. Всички тези успехи са от времето когато Краси дойде на власт и пое управлението. И всичко е част от веригата. Те са доказателство, че всеки си е свършил работата. Преодолели сме трудните моменти заедно. Благодаря на всички във федерацията. Радвам се, че и децата могат да се срещат с успешни спортисти като нас, защото така те се запалват още повече и милеят за спорта“.

„Разочарована съм от случилото се в Париж. Но и от неяснотата от бъдещето на бокса. Надявам се, че той ще остане в Лос Анджелис, но съм приела също така, че мога и никога да не спечеля медал от Олимпийски игри. Както и Светла каза, най-важно е да сме добри хора. Аз самата имам 10-годишен юбилей в бокса и съм постигнала всичко по време на това управление на федерацията. Лошото е, че когато има проблем, какъвто стана в Париж, цяла олимпиада никой не говори за спортистите, а само за тези мъже. Това бе тема, която засенчи всичко. Дори българите, които станаха шампиони, останаха на заден план. Вместо да се оценяват нашите успехи, всички говореха за Имане, което е ужасно за останалите спортисти“.

„Боксът не е спорт за всеки, но всеки който остане в него за по-дълго време, неминуемо го заобичва. За да успее, човек трябва да е готов да даде всичко от себе си. Аз вече минах от другата страна и се опитвам да давам добър пример на децата. Не е важно само да има таланти, но да се влага труд и да са упорити. Обичайте каквото правите, независимо колко е трудно. Аз съм тренирала предимно с мъже. Влизала съм в залата с нагласата че трябва да постигне повече и именно това казвам сега и на децата“.