Възходът на японското чудовище! Наоя Иное е феномен в бокса

На 27 декември в Рияд, Саудитска Арабия, се проведе професионално боксово събитие. Основната битка беше за титлата в категория супер петел. Настоящият абсолютен световен шампион Наоя Иное се изправи срещу Алан Давид Пикасо. Това трябваше да бъде един от най-оспорваните възможни двубои в тази теглова категория.

Пикасо трябваше да представлява сериозно предизвикателство, въпреки че беше аутсайдер. Очакваше се Наоя да работи усилено, за да запази както поясите си, така и мястото си сред най-добрите боксьори на планетата. Но победата дойде по-лесно от очакваното и Иное запази поясите след решение на съдиите.

• Име: Наоя Иное
• Дата на раждане: 10 април 1993 г.
• Място на раждане: Зама, Япония
• Височина: 165 см.
• Размах на ръцете: 171 см.
• Резултат: 32-0, 27 нокаута
• Теглова категория: категория супер петел
• Прякор: Чудовището

Историята на Иное за това как се е запалил по бокса е в много отношения класическа. Като момче той се е занимавал с различни спортове, но боксът е това, което наистина е завладяло сърцето му и се оказва, че Наоя има голям талант. Баща му, Шинго Иное, който няма сериозен състезателен опит в бокса, е този, който е повлиял на сина си. Наоя първоначално просто е наблюдавал тренировките и в крайна сметка самият той се е заинтересувал.

Междувременно бъдещият лидер в класацията P4P напредвал бързо. Това до голяма степен се дължало на педантичността на баща му, който наблягал на дисциплината и мечтаел да отгледа децата си да станат световни или олимпийски шампиони. Шинго работел, за да издържа семейството, а боксовата му кариера се ограничавала само до две аматьорски битки. С порастването на децата баща му съсредоточил цялото си внимание върху тренировките им.

Още докато бил в училище, Наоя започнал да печели турнир след турнир, дори се отличавал в състезания с възрастни боксьори. Това привлякло вниманието на общността към ученика и баща му започнал да го води в зали, където можел да тренира с професионалисти. Самият Наоя си спомнял, че тренировките с баща му се усещали повече като в училищен клуб. Баща му имал методи, които буквално превръщали децата му в универсални войници или роботи.

Имало е множество тренировки за издръжливост, включително бягане по пясък и планини (понякога с допълнителна тежест на гърба), хвърляне на камъни, работа с чук върху гуми, катерене по въже и ходене на ръце. Шинго също се е опитвал да включи психическа подготовка в тренировките си и е изисквал пълна дисциплина и отдаденост. По-късно Наоя казва, че тези тренировки са положили основите на професионалния бокс. И до днес баща му остава негов основен треньор.


На 18 години Иное има право да участва в Олимпийските игри. Той участва в квалификационния турнир в Астана, стига до финала и губи от казахстанеца Биржан Жакипов. Веднага след този турнир Наоя прекратява аматьорската си кариера, натрупвайки впечатляващ резултат от 75 победи и 6 загуби. Освен това, Иное има 48 победи с нокаут, което е изумително, като се има предвид неговата теглова категория и фактът, че тези победи са достигнати като аматьор.

В края на 2012 г. Иное премина към професионален бокс и до края на следващата година вече беше спечелил два местни пояса в пет битки. През април 2014 г. Наоя получи първия си пълен шанс за титлата и нокаутира Адриан Ернандес, ставайки световен шампион на WBC в категория до 49 кг. Японският боксьор казва, че тази дата е вторият му рожден ден. След като защити титлата си, Иное премина в супер муха, където спечели пояса на WBO срещу доминиращия Омар Нарваес.

По това време Наоя постави рекорд – стана световен шампион в две теглови категории само в осем битки. Година и половина по-късно този рекорд беше счупен – Василий Ломаченко завладя две дивизии в седем битки. Иное се бави в супер муха, а след това бавно започва да се разпространява мълвата за невероятната сила на японския боксьор от по-малките категории. По това време само един мъж е издържал дистанцията с Наоя (Рьойчи Тагучи), а през 2016 г. Дейвид Кармона се присъединява към него.

Иное унищожава всички останали и до края на 2017 г. той е натрупал седем защити на титлата на WBO, след което решава да се премести в категория петел. Чудовището веднага се изправя срещу Джейми Макдонъл и го нокаутира в първия рунд, спечелвайки редовната титла на WBA. След това Иное се състезава в Световните боксови суперсерии. По пътя си към финала, Наоя печели поясите на IBF и The Ring, след което се изправя срещу Нонито Донайр.

Това беше последният двубой до скоро, в който Иное стига до решение. Там японският боец е близо до поражение, получавайки счупен нос и орбитална кост, но надделява благодарение на силата на волята. След триумфа си на Световните супер серии, Иное подписа договор с Top Rank. Наоя продължи да се състезава в категория петел и през юни 2022 г. отново се изправи срещу Донайър, който по това време си беше възвърнал пояса на WBC и търсеше реванш.

 
Този път нямаше двубой – Иное нокаутира Нонито във втория рунд. До края на същата година той стана абсолютен световен шампион за първи път в кариерата си, побеждавайки Пол Бътлър с нокаут и грабвайки пояса. Британецът тогава нарече Иное „Канело Алварес на категория петел“. След тази победа, Наоя се изкачи в супер категория петел и веднага се бори за два пояса с непобедения шампион на WBC и WBO, Стивън Фултън.

Иное го победи в осем рунда и до края на годината се срещна с колегата си шампион Марлон Тапалес, който държеше поясите на WBA и IBF. „Чудовището“ го нокаутира в 10-ия рунд и в рамките на една година стана абсолютен световен шампион в две теглови категории. Оттогава Иное постоянно държи всички пояси и побеждава претенденти като Луис Нери, Ти Джей Дохени, Йе Чун Ким и Рамон Карденас. Всички паднаха под влиянието на колосалната мощ на японския шампион.

Наоя се бие изключително в битки за титли повече от 12 години, натрупвайки 25 от тях. Това е повече от почти всички съвременни боксьори. Иное е бивш лидер в класацията „P4P“, шампион в четири теглови категории и един от великото трио, което държеше безспорни титли в две дивизии. Въпреки цялото това неоспоримо величие обаче, на японския боксьор му липсва признание. Това до голяма степен се дължи на факта, че той почти винаги се бие в Япония.

Там той привлича десетки хиляди хора на трибуните, но това не го прави по-разпознаваем в Съединените щати. Това е основният недостатък на Иное. Няма мащабна PR кампания около него. Наоя просто е такъв и просто побеждава всички. Турки Алалших и 'Сезонът на Рияд', с които Иное подписа договор миналата есен, биха могли да решат ситуацията. Подробности за самата сделка са оскъдни, но е известно, че шампионът ще получи 19,5 милиона долара.

Не е уточнено дали това е сумата за всички битки под знамето на Саудитска Арабия или какво ще получи в допълнение към обичайните си хонорари. След това той може да се изправи срещу Джунто Накатани, Джеси Родригес или да се премести с една категория нагоре. Самият Иное не бърза, но с тези темпове просто ще остане без противници и „Чудовището“ ще продължи напред, за да завладее следващата дивизия.

Иное каза, че иска да бъде запомнен като най-великия боксьор на своето време. Наоя в момента е поне в челната тройка. Въпреки това, той планира да се състезава още няколко години. Японската легенда е само на 32 години, така че ще има време да се доближи до крайната си цел.