Пейтън Талбот от UFC: Защо трябва да бъда мъжествен ?
Tри месеца са били необходими на изпълнителният директор на Strikeforce Scott Coker да намери подходящи купувачи за втората по популярност промотърска марка на свободни боеве. Coker се зае с тази работа след като инвеститорите отдръпнаха свойте пари от бойните спортове и ги вложиха опбратно в хокея на лед.
От друга страна хората на Zuffa само чакаха подходящ момент, за да погълнат поредната марка в ММА (японската промотърска марка Pride е най-известната до този момент, която са успели да придобият). Президентът на UFC Dana White шокира фенове, състезатели и анализатори на 12 март след като разкри, че вече сделката е приключена и вече Strikeforce е притежание на Zuffa.
И за всеки боец по света, който желае не желае да се бие в турнирите на Strikeforce или UFC ще трябва да се оглежда за втора (дори и трета) работа, за да успее да си докарва достатъчно пари.
"Не, няма нищо вярно в това. Никога не сме желали да има монопол в този спорт. Преди две години бе Strikeforce поредното локално базирано състезание. Първата битка, която бе излъчена по телевизията бе между Frank Shamrock и Cung Le обратно през 2007, но и след това ни отне много време за да подпишем договор с някоя телевизия. Но през 2009 успяхме да направим Showtime ТV. Отне ни много време и огромни средства, но го направихме. Успяхме да се възползваме от нашите инвеститори и създадохме този бизнес. Разберете, не е възможно без средства от регионална промотърска марка да се превърнеш в световна."
Все още двете промотърски марки: Strikeforce и UFC продължат своя живот отделно, но голяма част от феновете смятат, че Zuffa ще ги обедини. Пресен пример за това е World Extreme Cagefighting (WEC) по-рано тази година (UFC погълна WEC).
140 състезатели имат подписан договор със Strikeforce и фенове искат да видят най-именитите бойци от двете марки да се изправят един срещу друг.