Алекс Перейра нокаутира Магомед Анкалаев за 85 секунди
През 1987 се роди моя първи син - Магомед. Една година по-късно се роди и Хабиб. През 1991 се роди и моята дъщеря и така имаме три деца в семейството. Хабиб винаги е бил активен в детството си и мога да кажа, че беше хиперактивен. Той винаги се катереше и скачаше в реката, по улиците и дърветата.
Хабиб беше винаги в движение. Спомням си, че неговата баба го защитаваше най-много. Когато трябваше да го наказваме, той винаги се криеше зад баба си. Хабиб знаеше, че тя ще го защити. След като той направи 15 или 16 години нямаше лесно за него. Трябваше да тренират, защото са национални атлети.
Всички разчитаха на тях, като започнем от училището, та до цялата страна. Трябваше да дават всичко от себе си. На 17 години трябва да отидеш в армията, защото вече си мъж. Член си на националния отбор за младежи и всички разчитат на теб.
Разбира се, ако си шампион, то тогава цялата страна разчита на теб. Моя по-голям син беше отличен ученик и винаги се шегуваше, че той е бил умния, а Хабиб е бил атлета.