Педофил блудствал с Майк Тайсън, когато той бил 8-годишен

Книгата „Най-лошият човек“ на Марк Кригел (The Making of Mike Tyson) разкрива много разтърсващи и дълбоко лични глави от ранния живот на боксьора, включително травматичното преживяване. Дълго преди Майк Тайсън да се превърне в световен феномен в тежка категория, животът му е оформен от събития, които оставят незаличими следи.

Едно от най-болезнените е сексуално малтретиране, което той претърпява в изоставена сграда по време на младостта си. Ранните години на Тайсън преминават в безпощадния пейзаж на Браунсвил, Бруклин - район, известен с престъпността, бедността и насилието. Сред разрушените жилищни сгради, управлявани от конкурентни групировки като „Томахоукс“ и „Джоли Стомпърс“, Тайсън е дете, което се бори за оцеляване.

Светът му е изпълнен със страх, насилие и експлоатация. Едва 8-годишен, Тайсън попада в тази нестабилна среда. Той се превръща в крадец, джебчия, обирджия и дори в стръв за хищни педофили. Многократно е бил тормозен, нападан от връстници и подлаган на насилие в собственото си семейство. Майка му, Лорна Мей, често била небрежна и понякога насилствена, а връзките ѝ внасяли допълнителен хаос.

На фона на тези опасности Тайсън преживява инцидент, който го преследва десетилетия наред. Като осемгодишен той се сблъсква с три по-големи момчета, които го отвеждат в изоставена сграда. Това било често срещано място за банди и насилие в разпадащия се градски пейзаж на Браунсвил. Момчетата го принуждават да се грижи за гълъбарника на покрива.

За Тайсън гълъбите се превръщат в убежище, рядък източник на спокойствие. Но дори и в това убежище го дебнат опасности. В една изоставена сграда, неговият „храм на паметта и въображението“, както го описва Кригел - Тайсън е отведен насила от непознат мъж, който блудства с него. Той „ме грабна“, казва Тайсън и описва преживяването като първоизточник на гнева и травмата си.

Въпреки изминалото време и пластовете от легенди около живота на Тайсън, този момент остава запечатан в паметта му. Тайсън говори за тази травма със забележителна откровеност. В радиоинтервю той признава за насилието и неговото дълбоко въздействие. Самоличността или местонахождението на извършителя обаче остават неизвестни.

Съобщава се, че срещата винаги се е случвала на едно и също място - изоставена сграда, макар че не е сигурно дали това е било изцяло буквално или и метафорично. Белезите от това нападение, заедно с годините на пренебрегване, физическо насилие и тормоз, формират сложната психология на Тайсън. Той се превръща едновременно в мишена и в хищник - детето, което е било насилвано, и това, което тероризира другите. Ранните травми му помагат да впрегне тези емоции в боксовия си стил, превръщайки яростта и болката в опустошителна сила на ринга.

През следващите години Тайсън търси разбиране и изцеление. Той се подлага на терапия при Мерилин Мъри, специалист по травми от детството. Тя описва вътрешното му дете като притежаващо „огромен басейн от болка“. Това тревожно детско преживяване е важна част от разказа в „Най-лошият човек“, който навлиза в дълбините на живота на Тайсън преди славата, илюстрирайки как ранните му травми полагат основите на по-късната му агресия и безстрашие.