Дарън Тил с брутален нокаут над Люк Рокхолд
"Родом съм от малко китно селце до Бургас," споделя той за своите корени.
"Стана време за някаква промяна в живота ми и така трябваше да станат нещата," обяснява той решението си за промяна.
"Градът е малък. Няма големи дистанции, за пет минути стигаш до залата. И цялото време, което имам, го влагам в работа и в тренировка."
"От 17 години съм татуист, започнах на 16 години с татуировките. Цял живот рисувам," разкрива Владев за своята първа професия.
"Първа татуировка я направих на брат ми. Той е по-голям, 77 набор. И понеже мога да рисувам, пък не мога да татуирам, нямах професионалните машинки," спомня си той. "Първата ми машинка беше от струна от китара, едно електромоторче от детска количка и със зарядно за телефон."
"Спортовете са ръка за ръка, свързани през цял живот. От малък всичките филми, които гледахме, бяха с каратисти, с бойци, с кикбоксьори. Гледаш ги и искаш да станеш такъв човек."
"Всеки избира пътя си," философски добавя Павел. "Някой става пианист, друг става боец. Аз станах малко смесена личност, артист в живота, с молива и с татуировките... и артист в клетката с ръцете."
"През 2012-та направих едно аматьорско състезание в Стара Загора," спомня си Владев. "След като треньорите видяха, че тоя пламък гори в мене и аз искам да се бия, влязох им с думите 'или ще ме пускаш да се бия, или няма да тренирам'."
"Ако някой казва, че няма страх, ще излъже," признава Владев с характерната си откровеност. Но веднага добавя: "Кой обаче влезе с мен в клетката и премине вратата... чака го само болка и кръв ."
"Има стратегии преди мача, обаче след като влезем в клетката и при първата размяна, когато получа удар, изчезва стратегията. И единственото, този човек пред мен става цел да му взема душичката. Категорично трябва да го приключа. Нямам друг вариант."
"Смея да твърдя, че имам здрава глава, брадичката ми носи на удари. И когато влезеш във влезеш, ти трябва да си сигурен, че винаги има процент риск... Но трябва да си с ясното съзнание, че рискуваш. Ако не рискуваш, няма да достигнеш до успеха."
"Емоцията, която ми поднесе BRAVE, не се описва. Много голяма организация, много голямо име в бойните спортове. Отдавна исках да се бия на такъв формат."
"Такива организации като BRAVE, и от BRAVE нагоре които са, не трябва човек да изпуска шанса. А ти ако изпуснеш момент като този, си до никъде."
"Вляза ли в подготовка, ставам коренно различен човек," споделя той. "Настроението първо се оформя тук," казва той, посочвайки главата си. "При мен малко се получава реле, искрите почват да прехвърчат и в един момент, залепят релетата и настроението е готово за убийство."
"Аз работя, татуирам по някога по 10 часа до 3-4 часа вечерта, и сутрин ставаш, ходиш, бягаш, правиш 2-3 тренировки и пак татуираш и пак тренираш и в главата ти става една голяма хамология," описва той натоварения си график.
"Хамалогия, в която трябва да намериш една тънка ниша в която да починеш малко, да поспиш няколко часа, да се възстановиш, да подбереш правилната храна и да не се разсейваш с глупости," добавя той за предизвикателствата да поддържаш баланс.
"Всеки един, който застане срещу мен в клетката, трябва да е наясно, че ще бъде наранен и ще заспи. Ако трябва аз да загубя, трябва да съм заспал."
"В моите мачове съм показал, че от толкова трудни ситуации и такива моменти в рундовете, никога не съм показал страх или да се откажа от двубой или да откажа противника," гордо заявява той.