Георги „Станчев“ Стоянов: Запалих се по ММА заради момиче

Георги Стоянов е ММА боец, настоящ шампион на България в категория до 70 кг. В кариерата си на ринга е записал 15 победи от 15 мача. По-известен е като внукът на Никола Станчев – Първият олимпийски шампион на страната. Отговорността от славата на дядо му обаче го натоварва психически, и поради това е решен да постигне свои лични успехи. В световните ММА анали 31-годишният бургазлия е записан като Георги „Станчев“ Стоянов, като фамилията на дядо му е негов псевдоним в статистиката. Разведен е, има 10-годишна дъщеря. Живее и тренира в Бургас, в момента се подготвя за поредния голям турнир, който ще се проведе в „Арена Армеец“- София през лятото.

Георги, откога се занимаваш със спорт?
Откакто се помня. Още от ранна училищна възраст съм преминал през широка гама от спортове. Тренирал съм акробатика, лека атлетика, борба. През годините съм изградил спортната си култура, дори на моменти да ме хваща някакъв мързел, след около месец тялото ми вече не издържа без спорт, макар и обикновен фитнес. Само футбол зад блока не съм  и не бих играл. Не ми допадат колективните спортове.

Защо реши точно ММА?
Винаги съм имал интерес към тази верига, още през 2000 година, когато не беше популярна в България. Но истинската причина да се занимавам с ММА е заради момиче. След като бях вече разведен, имах много сериозна връзка. Впоследствие се разделихме и постоянно мислех за нея. Трябваше просто да се занимавам с нещо, което да ми отвлича вниманието. Защо ММА ли? Защото, когато излезеш на ринга и мислиш за друго, без значение какво – дали за жена, дали, че колата ти е блъсната, каквото и да е, ще бъдеш жестоко наказан. Това, разбира се, важи и при тренировките, при един нормален спаринг в залата ще ти се случи същото. Влезеш ли в залата, вече нямаш оправдание.

Кога ти бе първият мач и какво си спомняш?
Беше в края на ноември 2009 година в Русе. Зад гърба си имах не повече от 10 тренировки. В момента, ако един такъв противник излезе срещу мен,  няма да има никакви шансове. Пак ти казвам, че цялата работа беше просто да не мисля за нея. Треньорът ни Теодор Карастоянов искаше да ме види  кой съм, какво мога, още никой не ме знаеше. Победих със съдийско отсъждане едно момче в категория 65 кг. Теодор и Пламен Петров-Легендата харесаха спортната злоба в мен, желанието и хъса, който показах. На ринга се превръщам в звяр, ако мога, бих убил, разбираш ли… Въпреки че трябва в известна степен да има феърплей, да се съхраняваме, аз ако мога да го убия или контузя, ще го направя.

Дори при спаринг с приятел?
На тренировка никога не бих направил подобно нещо. Дори да ме търкалят като буре, никога няма да изпитам злоба. Но излезем ли на ринга  и получа ли сериозен удар, ще се опитам да го убия.

Тази мотивация докарвала ли ти е проблеми?
Случвало ми се е два пъти противникът да се предава и аз да не го пускам, защото все още буквално не знам къде съм. Скарват ми се заради това, старая се да си контролирам емоциите, но някой път не се получава.

Къде и как тренираш?
Ползваме залата на СК „Аякс“ зад хотел „Космос“. Треньори са Теодор Карастоянов, Пламен Петров и Мишо Цонков. Преди състезания те ми съставят програма, която спазвам. В понеделник ставам рано сутринта и правя крос. Бягам между 6 и 8 км на солниците. Ползвам уреди, с които си следя пулса. Лично моят боен пулс е около 165 удара в минута. Следобед тренираме със спаринг – партньори. Във вторник сутринта тренираме упражнения за физическа сила. Следобед се занимаваме с кик-бокс или борба, понякога тренираме и в Поморие. Срядата започва отновo с крос, по-късно се занимаваме с ММА. Четвъртък е като вторник, а петък като сряда. Упражненията продължават около 2 часа. В събота тренирам до обед, понякога правим поход. Неделята е лична за всеки.

С постигнатите 15 победи чувстваш ли се завършен боец?
Не. Няма напълно завършен ММА – боец. Винаги имаш слаби страни, които трябва да подсилваш, а пък за сметка на тях отхлабваш други. Това е много бавен процес, който иска страшно много труд. ММА включва всички бойни спортове – бокс, самбо, карате, борба. Именно сблъсъците между отделните стилове прави ММА зрелището, което е.

Внушителната физика ли е решаваща на ринга?
Аз съм се научил да не обръщам внимание на това кой как изглежда. Особено тези срещу мен. Останал съм с впечатление, че тези, релефните, сгъват по-бързо. По-голямата мускулатура иска повече кислород, тя по-лесно се пълни с кръв и вследствие на това се втвърдява. По-слабите са по-жилави и издръжливи, но по принцип си е строго индивидуално за всеки.

Коя е най-голямата ти победа?
Срещу Евгени Парашкеванов. Това ми е и първият  професионален мач. Не го познавах, знаех само че е фактор в самбото. Физически е много добре сложен, на кантара, като го видях, се респектирах, но на ринга вече изобщо не ме интересуваше кой е и как изглежда. Победих го с ключ. Интересното е, че дотогава ключове изобщо не ми бяха показвани, а победих боец, чийто спорт е съставен само от тях. Разбира се, имах и късмет. Сега сме приятели с него, чуваме се, винаги ми честити победите. Любопитното при мен е, че в боя нещата ми се получават на момента. Правя много сложни неща в мачовете, които после не мога да ги повторя в залата на тренировка. Аз самият не знам как ги правя.

Срещу кого ти беше най-трудно?
Безспорно най-тежко ми бе срещу Димитър Димитров от Варна. Не е от най-добрите, даже статистиката му беше отрицателна, имаше само 2-3 мача. На мен това ми бе пети двубой, бях по-опитен, водех се фаворит. Това момче обаче се оказа много жилаво и много подготвено. Той е единственият, който ме обърна по гръб, Евгени също ме обърна, но го заключих. Спомням си, че много силно удряше. Този мач ми бе и първият изкаран с три рунда. Преди последния рунд Теодор ми свали гумата и му казах, че се отказвам. Той не се съгласи, каза ми: „Как ще се откажеш бе, стигнахме дотук, няма връщане назад! Взе първите два рунда, върни се и го убий!“. Бях прегрял, нямах въздух и едва дишах. Последният рунд ми беше кошмар. Като бях на земята, поне хубаво си блокирах главата, но ме удряше много мощно в бъбреците – имах чувството, че ги събра. Добре, че треньорът му викаше да ме удря в главата, а аз само отброявах секундите. Всъщност аз си изпълних плана – казах, че ще се опитам да го бия в първи и втори рунд, а третия дори да загубя, само ще се пазя от нокаут. Трудно ми бе и срещу Валентин Николов от Русе. Три мача имаме вече, като в сериал сме, защото поне 1-2 пъти в годината се сбиваме. За щастие винаги го бия, но тогава бях много зле психически заради въпросното момиче.

Тя ли е ахилесовата ти пета?
Да. Това момиче е много силен фактор в моя живот. Казва се Симона и все още поддържаме контакти, но при нас е като във филмите – двамата с нея няма как да останем само приятели.

Прибягвал ли си до ММА – уменията си на улицата?
Откакто тренирам ММА, не ми се е случвало. Преди това съм имал разни сбивания, но щом не са стигали до полицейските сводки, значи са по-безобидни. В момента определено леко се пазя и ако мога да избегна такава ситуация, бих го направил, но разбери ме правилно, понякога някой просто заслужава да бъде набит. Забелязал съм, че когато съм излизал със Симона, съм едно ниво повече агресивен отколкото е нужно. Иначе например, ако някой ми одраска колата или ми скъса якето, изобщо няма да се ядосам, в тази връзка не съм материалист. Над тези неща съм.

Какво мислиш за случката с Багата, какво е състоянието му?
Не е добре. Доколкото съм запознат, има усложнения с белите дробове и бъбреците. Силно се надявам да се оправи. За самия инцидент и той има вина, защото един спортист в 5:00 сутринта не трябва да е по дискотеките, а в леглото.

Наскоро босът на ММА в България Любен Джубрилов бе оправдан, след като бе съден за лихварство и рекет? Познаваш ли го, какво е мнението ти по този въпрос?
Не го познавам лично, когато аз се захванах с ММА, той вече беше съден и го нямаше. Това, което мога да кажа, е, че този човек вади пари и дава, за да има ММА в България, защото в никакъв случай не може да печели от него. Все още не е толкова популярен спорт в България, че да има приходи от зрителски интерес. Той е положил основите на това, знам, че и преди него е имало организирани сбивания по дискотеки, но неговата най-успешната верига в България „Максфайт“ е над всички. Това са турнири с 26 издания. Има други вериги, които имаха силен старт, направиха 3-4 издания и се спряха, докато Джубрилов е направил 26 турнира. Разходите са много над приходите. Лично изпитвам едно съжаление, аз ако съм на негово място,  досега 20 пъти да съм се отказал. Само заради това заслужава един ден да бере плодовете на това, което е посадил. В тази връзка се надявам българският ММА да продължава да върви нагоре. А той ми е президент и само поради това съм длъжен да го уважавам.

Добри пари ли се вадят на ринга?
Има хора в България, които заради определена сума са отказвали срещи. Аз може би съм единственият, който никога досега не се е интересувал колко ще вземе. Естествено няма да изляза и да се сбия за 50 лв., но определено парите не са ми най-важният фактор, защото нещата са си регламентирани. При нас просто всеки си знае цената. С имиджа се трупат и големите хонорари, а имидж се гради с победи. Това ми е достатъчна мотивация относно заплащанията.

С кои от бойците си по-близък?
Ами досега с всички, с които съм се бил, където се видим по състезания, си говорим, чуваме се и по телефона, но дотам. Чак приятелство не бих казал. Може да прозвучи малко комплексарско, но може би, защото съм ги бил ги приемам, ако те ме бяха победили не знам как щеше да е, сигурно нямаше да говоря с тях. Просто съм такъв. Иначе от бургаските бойци с Недялко Караджов ходим по дискотеки, често се чуваме, но най-близки са ми двамата треньори – Теодор и Легендата. В национален план се имам и със световните шампиони по самбо Румен и Росен Димитрови, близнаците Емил и Светослав Захариеви от Русе. С Любо Чука също сме близки.

Каква е разликата между аматьорските и професионалните състезания?
Огромна е. При професионалните съперниците се знаят предварително и започват отдалеч да се подготвят за сблъсъка помежду си. В България е по-ниско нивото и можем да се следим и проучваме, докато например в САЩ теб не биха те допуснали да снимаш или отразяваш дейността им, точно за да се прикрият. При аматьорските състезания всички мачове са в един ден и се тегли жребий. В кариерата ми на ринга от 15 мача 4 са аматьорски и бяха в един ден, а 11 са професионални и са лицензирани със статистика в интернет. Все още нямам загуба.

Това, че си непобеден досега,  натоварва ли те психически?
Дразни ме това, че хората си мислят, че изглежда много лесно. Нямаш си идея каква тежест е това на раменете ти. Особено някой, като дойде, потупа ме по рамото и ми каже: „Спокойно бе, ще го биеш тоя“, тогава направо откачам! Едва ли не ме задължават да го бия. Сякаш другото момче само лежи, не тренира и не спазва същия режим като мен. Да не говоря, че сигурно е и в пъти по-амбицирано от мен. А реално, докато тренирах борба, се научих да губя, а след това да печеля. Даже загубите са ми повече.

Заради това бреме ли не искаш да се споменава, че си внук на Никола Станчев?
Ами горе – долу – да, логиката е близка. И да бия, и да падна, падам аз, а не дядо ми. Сигурен съм, че хората ще реагират първо с това, че съм внук на Никола Станчев. Сто пъти съм му казвал на водещия да не го споменава това, като ме представя. Затова им казах „Станчев“ да ми бъде псевдоним, моята фамилия е Стоянов. Иначе се гордея с дядо си и дори понякога ходя на турнири по народна борба на панаирите по селата. Правя го за удоволствие.

Ако дядо ти беше жив,  щеше ли да одобрява участието ти в ММА -мачове?
Не. Щеше да ми каже „какво се занимаваш с такива глупости“. Той определено искаше да залагаме повече на ученето, отколкото на какъвто и да е спорт. Естествено щеше да се зарадва, ако отида и му покажа купа, медал, щеше да е щастлив, но със сигурност щеше да е против да се занимавам с това заради самия мен, да не си счупя крак или ръка. А баба ми например все още не знае за ММА. Никога не е гледала мои мачове. Не знае и  че имам татуировка на гърба.

А ти кога си я направи, какво представлява?
Мисля, че 1-2 години преди да започна да тренирам ММА. Представлява един дракон, има и самурай, гейша и бамбук и продължава до коляното. В самата татуировка съм вложил смисъл, който значи нещо за мен. Не е случайна картинка. Възнамерявам да си направя още.

Кога е следващият  ти мач?
На 9 юни в новата зала „Арена Армеец“ в София. Ще има и международно участие. Двубоят на вечерта ще бъде на Любо Чука. Той ще се бие с чужденец. Аз все още не знам съперника си, тепърва ще бъде направена и файт-картата. Тук вече топката е в ръцете на мениджърите.

Имаш ли кумир в световния ММА?
Има един канадец Джордж Сен Пиер. Той не е атрактивен играч, води се „сейвти плейър“,  т.е. защитен играч. Винаги си изиграва 5-те рунда, много голям тактик е. Това най-много ми харесва. Умствено е три нива над всички останали.

С какво се занимаваш извън ринга?
До миналото лято работех като снабдител на летището при сина на Янчо Патриков – Калоян, който ми е приятел. Той най-много ми помага. В тази връзка искам да кажа, че страшно много уважавам федерацията по борба. Както Патриков, така и нейния президент Валентин Йорданов. Даже след всяка моя победа развявам една хавлия на федерацията в тяхна чест.

Какво ще пожелаеш на читателите на „Черноморски фар“ и многобройните ММА – фенове в България?
Ами най-напред нека са живи и здрави, да преследват мечтите си и да бъдат много щастливи. Надявам се ние също да продължим да правим такива зрелища, които да им носят радост и разтоварване. Държа да подчертая, че ние, бойците, не сме само едни гладиатори с татуировки, които могат само да се бият, а нормални хора с много емоции. Всичко, което правим, го правим за феновете. Нека идват да наблюдават нашите мачове и всички заедно да станем част от едно голямо шоу.