Интервю с Борислав и Владимир Кирилови

По образование са икономисти, но когато работният ден свърши, Боби и Влади влизат в залата и предават мъдростта и уменията на бразилското джу джицу на своите ученици. Първи по спорта се запалва Влади в Германия, Боби се зарибява покрай него. Малко по-късно двамата създават спортния клуб Twisted Ju Jitsu.

Когато братята започват с джу джицуто, се оказва, че тук няма къде да го практикуват. Това не ги спъва бързо да достигнат добро ниво - успяват да натрупат опит, като събират информация отвсякъде, посещават различни школи в чужбина и доразвиват иначе приличната си спортна култура. Фактът, че са двама също си е голям плюс - винаги има кого да тръшнеш на земята , за да изпробваш някое движение.

Но самоусъвършенстването не им е достатъчно и решават да развиват джу джицуто като спорт на родна земя. Преди три години създават клуба си и започват активно да преподават. Явно им се отдава, защото техните момчета (и едно момиче) имат към 50 медала - отличия, постигнати от обикновени хора, които тренират и се състезават за кеф. Но Влади и Боби успешно разбиват и стереотипа за средностатистическия човек, който се занимава с бойни изкуства, и показват, че хора с обикновени професии, но с достатъчно хъс, също могат да постигат завидни резултати.

Защо ви се получават нещата?

Влади: Опитът ни от другите сфери е предпоставка посоката да е възходяща. Хората мислят, че четири-пет дни в седмицата сме за по два-три часа в клуба и толкова. Но ние прекарваме много повече време извън него, развивайки се организационно и спортно-технически, за да има след това резултати и в залата.

Боби: Опитваме се да покажем на хората, че разбиранията, че спортът се прави от държавата или от прости хора, са остарели.

Как се развивате като спортисти и преподаватели?

Влади: Самообразоваме се, ходим по семинари. В нашия спорт сме първите в България, които се присъединиха към голяма школа. Имаме учител, който има школа в Стокхолм - Магнус Хансон. Каним го през няколко месеца, за да провежда семинари. Ние също ходим в Швеция и упражняваме преподавателските си умения.

Велик момент?

Влади: Наскоро с брат ми получихме лилавите си колани от Магнус. Страхотно признание за труда и качествата ни.

Боби: А и успяхме да реализираме една от много ни мечти и да отворим новата ни зала.

А джу джицу развива ли се?

Боби: При него настъпи демокрация преди няколко години. Традиционните школи, насочени към бразилско джу джицу, са криели техниките си, но в един момент разбират, че най-лесният начин да живееш от това, да го разпространяваш и развиваш, е да разкриеш тайните си. Никой не може да стане добър на твоите движения, ако не ги упражнява. А и така се получава въвеждането на нови идеи и движения, създава се масовост.

Какви хора идват в залата?
Влади: Хора като нас, хора с професии. Получава се механизъм на самоподбор. Идвали са хора, които се държат арогантно и надменно, но бързо сами са си тръгвали. Както и обратното - няма как да си нормален човек без излишна агресия и да се задържиш в зала, където тестостеронът е напомпан до дупка и се комуникира с междуметия.

От какво ви е дошло до гуша?

Влади: От хора, които постоянно се самозаблуждават и отказват да мислят. Както и такива, които само се оплакват.
Боби: От незаинтересовани и неинформирани хора - млади, стари, без значение. Живеем в XXI век и всичко може да бъде намерено лесно, стига да положиш нужните усилия.

Доколко джу джицу е приложимо в реална кризисна ситуация?

Боби: Джу джицу е създадено за самозащита. А фамилията Грейси успява да докаже на света, че техният спорт е много добър и практичен и така той набира популярност (Хелио и Карлос Грейси са основатели на бразилското джу джицу, а през 90-те синът на Хелио Ройс Грейси обръща представите за ММА (смесени бойни изкуства), като наред мачка противници много по-големи от него, благодарение на техники от джу джицу, б. а.).

Влади: То е комплексен спорт и освен на наглед банални неща като координация, гъвкавост, издръжливост, набляга и на волята, дисциплината и т.н. Има един пренебрегван елемент, който липсва в много спортове - джу джицуто те кара да се сблъскаш с реалността.

Боби: Но преди да отидеш в залата, ти трябва мотивацията да стигнеш до нея, да се пребориш със задръствания, студ, жега... Трябва да проявиш воля.

Влади: После там се изморяваш изключително, всеки път завършваш със спаринг. Хората често си създават измислени представи за себе си - някои се подценяват, други се надценяват, но в спаринга нещата са реални. Това действа отрезвяващо, мотивиращо, калява характера и има сериозен ефект в ежедневието.

Боби: Забелязал съм, че по време на игра много хора спират да мислят, че знаят и могат всичко. Когато си нов, дори и доста здрав, ако не си се занимавал с този специфичен спорт, ще имаш трудности и то срещу физически (привидно) по-слаби противници. Случвало се е човек, който видимо е изключително силен, да се сблъска с 60-килограмово момче и само след няколко минути да се предава.

Влади: Урокът, който се получава, е интересен.

Боби: Това може да те откаже.

Влади: Но също да те накара да си направиш извод къде се намираш и да получиш мотивация, защото си казваш: „Колко е яко това, искам и аз да се науча."

Боби: Важно е да се разбере, че всеки трябва да се уважава, независимо колко е голям или малък. Идеята при самото създаване на спорта джу джицу е била по-дребният човек да може да се предпази и евентуално да надвие някой по-голям и по-силен от него.
Харесва ми сравнението на джу джицу с работното ежедневие - нормално е да има по-опитни около теб. Важното е да разбереш, че има какво да учиш и трябва да полагаш усилия постоянно. Така се държиш винаги буден. Когато се усъвършенстваш, без значение в какво, ставаш полезен и за себе си, и за околните.

А става ли джу джицуто за жени?

Боби: Изключително подходящо е. Но за да има повече жени в нашия спорт, са необходими добри условия. Засега при нас се е задържала една девойка, която тренира по-редовно.
Влади: И се състезава.
Боби: И печели.