Тервел Пулев: Ние сме върхът на аматьорщината

През юни Тервел Пулев спечели сребърен медал в кат. 91 кг на европейското първенство по бокс в Москва (Рус). Три месеца по-късно по-малкият брат на Кубрат Пулев, както и бронзовият медалист Младен Манев още не са получили обещаните им по-високи заплати. Както и премиите за медалите. Ето какво каза Пулев пред "7 дни спорт" за сегашното състояние на бокса у нас.

Проблемите
Основният проблем не са парите. Преди да бяхме свършили каквато и да е работа за федерацията, ни казваха, че първо трябва да направим нещо и тогава да плачем. Хубаво - свършихме работа, взехме медали, но никой не ни търси по никакъв повод. Даже не ни питат добре ли сме, зле ли сме. В крайна сметка ние част от този национален отбор ли сме? Не искаме да правим скандали и бойкоти. Аз нямам нищо против шефа на федерацията (Марин Димитров - б.а.). Нека погледнем нещата чисто професионално. Те не ни търсят по никакъв повод, а какво остава да говорим за пари. Ако кажат: "Догодина март ще ги вземете", няма да има проблеми. Ще си чакаме. Но трябва да кажат.
Дано парите поне дойдат преди 2012, че тогава уж идва краят на света, все пак трябва да похарчим премиите. След европейското звънях на Марин Димитров, защото парите не ми бяха преведени. Каза ми, че не е счетоводителка, държа ми тон. Обадих му се, защото той е шеф на федерацията. Няма от кого да ги търся, ако не от него. После говорих със счетоводителката и тя ми каза в каква сметка ги е пуснала. Няма как да знам, че са там. Това са заплатите за старо време, нямат нищо общо с това европейско. Тогава заплатата ми беше 200 лв. Дадоха ми 1800 лв. за 6 месеца. Треньорът Петър Лесов ни обеща да ходим на море, ако вземем медали. Ние взехме два, а сега вече стана студено, малко трудно ще отидем на море.

Двойният стандарт
При всичките е така. Никой не взема пари сега. Преди имаше двоен стандарт. Детелин и Александър вземаха пари, треньорът отиваше тайно при тях, криеше от нас. Не идваше при мен, при Евгени Борисов, при Младен Манев. Явно не чакаха медали от нас. Но другите момчета ни казваха, че са получили някакви пари. След европейското уж трябваше да получаваме пари, но нищо не се случва. Чакаме премията от министерството, но с нея също има някакво забавяне. Не обвинявам никого, просто си търся моето. Свършили сме някаква работа и няма нищо насреща. Преди ни нападаха, защото нямаме резултати. Въпреки че и това не е обяснение, защото ходиш на работа, зает си по 300 дни и не получаваш нищо.

Живот без пари
Помага ми жена ми (разпределителката на националния отбор по волейбол Диана Ненова - б.а.). Тя ми дава пари. Това обаче не е нормално. Не мога да се чувствам нормално, а имам и дете. Всичките пари идват от жена ми. Така аз й ставам длъжник на нея.

Профи боксът
Брат ми поддържа контакт с хората там. Говорил е с шефа на клуба му Зауерланд, който му е определил дата, на която да отида и да направя няколко спаринга с техните боксьори. Ще могат да ме видят на живо, а не само по видеозаписи. След това вече ще си кажат мнението - дали имат нужда от мен, дали ме виждат като професионалист. Говорим за различни спортове, различни правила. Едва ли не ми дават парите, защото ще ходя в Германия и очакват там да печеля много. Винаги е имало дискриминация срещу мен и явно няма значение, че съм взел медал. Не забравяйте, че бюджетът на федерацията за другата година ще се базира главно на моя медал и на бронза на Младен Манев. Не сме толкова глупави, че да не се сетим. Брат ми Кубрат въобще не иска да говорим за федерацията и за националния отбор. Не искаше даже да отваря дума. Той вижда каква е разликата в отношенията и професионализма в Германия и вижда каква е помиярщината тук.

Въпроси без отговор
Опитахме се да разберем какво се случва чрез едно писмо, което пуснахме преди европейското. В него пишеше за неуредиците, за отношението на федерацията към всички дейности - национални отбори, лагери, заплати. То беше към цялата спортна общественост, което включва и министерството. Ако има хора, които се интересуват къде им отиват парите, би трябвало да искат да разберат. Нашата работа беше да тренираме и да сме подготвени за европейското. Едва ли ще тръгнем да чукаме по вратите на министерството и да търсим заместник-министри и т.н. Намерихме един цивилизован вариант, не сме искали скандали, а нещо да се промени.

Гурбет
Започва да ми писва от всичко тук, но явно вече съм си изградил някаква стена и гледам да не обръщам внимание. Аз съм български гражданин, къде да ходя да се състезавам. Едва ли ще се бия за друг национален отбор. Знам, че в другите спортове има такива случаи, но аз съм кръстен на български владетел и няма как да отида да се състезавам за Турция например. Въпреки че ако погледнем историята, хан Тервел и други владетели са участвали в чужди въстания, така че има и други гледни точки (смее се).

Националният отбор
Отборът бе тотално разпуснат. И то безсрочно. Никой не дава яснота - ще има ли лагери, да се готвим ли, за да сме на някакво ниво. Никой нищо не казва. И после как да очакваме резултати на олимпиадата в Лондон. Ще ни съберат 3 месеца преди квалификацията и ще кажат, че сме се изложили, ако не вземем квоти. Има си някакви закономерности. Не можеш да тренираш 2 месеца и да очакваш да биеш този, който е тренирал целия олимпийски цикъл с лагерите, турнирите и т.н. Има си закономерности. Цялата тази работа е смешна. Това е върхът на аматьорщината. Ако вземем медали, ще кажат, че федерацията е с основна заслуга. Ако загубим обаче, бягат. Всичко лошо трябва да е далеч от тях. Иначе догодина има световно първенство в Корея, което е и олимпийска квалификация. Там ще бъде по-лесно да се вземат квоти, защото е първа квалификация. Другите вече са допълнителни и всичко се разпределя според джоба, а ние едва ли ще дадем и 1 евро по тази линия. Може би ще ни потърсят чак пролетта, защото има световно през есента. Пълен абсурд. След това се чудят защо са само волейболът и борбата. Има си отговорни хора, които трябва да кажат какво се случва. Аз искам да работя, да тренирам, но какво да направя. Не мога да преборя федерацията. Останалите момчета също тренират, но при това положение не знам какво ще стане.

Кризата в бокса
В България има някакво състезание след месец. Ще ходя там, защото вземам пари. Ако се бия със световни и европейски шампиони, не ми дават пари, но за това вътрешно състезание има спонсори и клуб и може да спечеля нещо. Има състезания, в които не се качвам и 1 минута на ринга, но печеля. Нямам съперници. За 2 състезания играх два мача и съм благодарен, че поне тях ги има. Не може да карам без мачове, окото трябва да свикне с движението по ринга. Имам спаринг партньори, но те са любители, хора, които си плащат да тренират. Моят треньор (Борислав Бояджиев - б.а.) ги събира по 5-6 души и ги редуваме по една минута или кой колкото издържи. Само това е начинът. Когато брат ми беше в националния отбор, с него беше същото. Един излезе срещу него екипиран като рицар, с шлемове, с предпазни средства по цялото тяло. Бяха го пакетирали, че иначе брат ми можеше да го пребие.

Промяна
Този ритъм си върви от 7 години. Не знам как може да се промени всичко това. Единственият вариант е да се върнат окръжните центрове и спортните училища, както беше преди. Всичко трябва да се почне наново и да се разчита на някакви хора за олимпиадата през 2016. За тази в Лондон няма кого да изградят, ние сме хората, на които се разчита. Не става само с промяна на ръководството, зависи и кой ще дойде. Преди един човек (Румен Георгиев - б.а.) искаше да поеме властта във федерацията, но се беше обградил пак с хора от бокса и де факто промяна няма. Положението е така и в другите спортове - отпускат се някакви пари, които изчезват. Не знам къде отиват. Например залата в "Дианабад", където уж са вложени 3 млн. лв. Не мога да видя повече от 100-200 хил. Залата си е гола. Всичките уреди си стоят отпреди. Уж има немска настилка, дограми, но не знам как може да струва толкова. Сега пак ще има ремонт. Ринговете преди бяха закрепени с едни малки винтчета. Брат ми просто се облегна на въжетата, а рингът изпраска и се разпадна. У нас майсторът сложи няколко пъти по-голям болт, че да застопори мивката. А освен това този ринг беше направен от масажиста. Бяха му дали 200 лв. да застопори ринга. Какво трябва да се промени ли? Виждате, че говорим за смешни, за дребни неща, но те показват колко объркана е цялата система.

Плановете
Ако подпиша в Германия, няма да отида на олимпиадата в Лондон. Просто, ако ми предложат по-добри пари, няма смисъл да оставам тук и да работя без пари. Добре че жена ми ме търпи. Това е положението.

източник: sportline.bg