Историята на Селим Мустафа: От тепиха до дюнерите и мечтата за завръщане

В последно време стана на мода в ТикТок да се качват видеа, които показват как спортисти са постигали успехи, но по една или друга причина спират със спорта. Днес ще ви запознаем с историята на един такъв спортист, който се занимава с борба, но решава да се откаже, защото в това няма поминък.

Селим Мустафа е млад борец от Русе, който към днешна дата работи като дюнерджия, но мечтае да се завърне в спорта. 

• Представи се накрато пред нашите читатели.

"Здравейте, казвам се Селим Мустафа. Роден съм в град Русе през 2004 година. Живея в град Две могили и там учих до 7-ми клас. През 2015 година започнах да тренирам карате благодарение на дядо ми. Той искаше да стана добър спортист, защото и самият той преди е бил много добър борец. В града имаше карате зала, справях се добре и може да се каже, че именно тогава започна любовта ми към спорта. За съжаление не съм излизал по турнири, а и целият отбор не участваше. Не знаех каква е причината. Три години напразно се подготвях, за да се състезавам по карате."

• Може ли да ни разкажеш малко за кариерата си в борбата ?

"Като цяло аз не съм учил в спортно училище. През 2018 година започнах да уча в духовното училище в град Русе. Там имаше едно момче, добро борче, и той ми предложи да ме запише в залата по борба. Оттам започна всичко. Още като стъпих за първи път на тепиха, осъзнах, че това ще бъде моят път в живота. Започнах да тренирам и бях напълно обсебен от тренировките. Но в спортното училище тренираха по два пъти на ден, пет дни в седмицата, докато аз успявах да правя по една тренировка четири пъти в седмицата. Въпреки това, при юношите успях да стана пети в България през 2022 година. Излизал съм на алай, побеждавал съм известни борци и постоянно исках да участвам на още алаи и турнири. Но треньорите не ми казваха къде има състезания, за да натрупам повече опит и участия. Това ме спираше да се развивам още повече."

• Какво се случи в кариерата ти, за да вземеш решението да спреш с борбата ?

"По принцип никога не съм искал да спирам с борбата, но човек трябва отнякъде да се изхранва. Поради тази причина борбата постепенно започна да остава на заден план."

• Какво се случи след борбата ? Как стигна до работа като дюнерджия ?

"През последните две години, докато учех, реших да започна да работя, за да си изкарвам пари и да се издържам. Тогава започнах работа като дюнерджия, и оттам тренировките по борба започнаха да остават на заден план. Когато завърших училище, графиците ми бяха организирани така, че да мога да тренирам след работа. Тогава започнах да тренирам при Светлозар Савов, който е един от най-добрите треньори по ММА. Реших да се развивам в граплинг и да участвам в турнири, за да покажа, че имам потенциал. Въпреки това, липсата на постоянство ме отдалечи от залата постепенно. Но вярвам, че един ден ще се върна и ще се издигна като орел, а това издигане ще разочарова много хора."

• Какъв съвет би дал на младите, които сега върват по твоите стъпки ?

"Голямата сила носи със себе си голяма отговорност. Никога не бива да се възприемаме като недосегаеми или превъзходни, тъй като един единствен куршум може да промени всичко. Това, което се усъвършенства и тренира в залата, не трябва да се използва на улицата, освен ако не е абсолютно необходимо. Винаги е важно да бъдем тези, които проявяват уважение и въздържание."

Благодарим на Селим за интересната история. Ако и вашата история е интересна, то тогава се свържете с нас, за да я разкажем.